Тончо Иванов (род.1980)

Тончо Иванов

Постижения

  • Първо място, Национално състезание по физика, Пловдив, 1999
  • Трето място, Национална олимпиада по физика, Стара Загора, 1999
  • Участник в 30та международна олимпиада по физика, Падова, 1999
  • Доктурантура по физика, Vrije Universiteit Amsterdam, Холандия, 2010
  • и др.

Понастоящем

За Тео и школата

Постъпих в математическата гимназия в Казанлък през 1994. Тогава имаше само една паралелка седми клас и конкуренцията беше много голяма. Тео беше направил целия тест, който още тогава ме впечатли. Още си спомням някой от задачите, които бяха много забавни, като например: „Щъркел и половина за два часа и половина изяжда три жаби и половина. Колко жаби изяждат 20 щъркела за 20 часа?“. Тео винаги е успявал да „маскира“ с хитроумни текстове иначе сложни задачи.

За съжаление ние се оказахме поколението на промяната (1994-1999) и заради липса на средства нямаше много възможност за лагер-школи. Ситуацията в образованието беше толкова тежка, че когато едно момче от нашата школа (бел. ред. Николай Ангелов) се класира едновременно на две (!) международни олимпиади (по физика и химия), министерството на образованието, а и цялата казанлъшка общност (Тео обиколи всички бизнесмени в Казанлък) не успяха да намерят 1000 долара за таксата за участие и той така и не отиде.

Въпреки че нямаше възможност за лагер-школи в планината, Тео редовно ни събираше в едно старо помещение (бел. ред. понастоящем школата за експериментални задачи) преостъпено му от общината за школата (мисля че беше бивш магазин, старателно преформен на класна стая). Там провеждахме занятията, а когато нямаше такива, прекарвахме часове тършувайки отзад в склада, където Тео държеше всякаква стара измервателна апаратура приготвена за експериментални задачи. Спомням си там видях за първи път лазер, което в последствие стана и моя професия.

След това най-тежките времена отминаха и най-накрая в десети клас отидохме на лагер-школа в планината. Тео винаги е вярвал, че планината е най-добрата класна стая. Сред природата се редуваха занятия от сутрин до здрач с планински походи от по няколко часа.

Не беше учудващо, че в един момент, когато дойде време за националните състезания, масово се класирахме на челни позиции – четири от петимата учасници в Падова бяха от школата на Тео.

В последствие някой от нас приеха без изпит в Софийския университет, а други продължиха образованието си в чужбина (MIT и Caltech). Доколкото знам всички вече са защитили доктурантури и допринасят за развитието на човечеството. И всичко това започна от един стар магазин преправен на класна стая и един ентусиазиран учител, който обича да казва „Ученикът не е кофа, която трябва да се напълни, а факел който трябва да се запали!“.

Вашият коментар